Фани Попова-Мутафова е сред 29-имата автори, които на 23 ноември 1944 г. Съюзът на българските писатели изключва заради „фашистки прояви“. В списъка са още археологът и бивш министър-председател Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Димитър Талев, Димитър Шишманов.

Пропагандатор на фашизма ли е действително авторката на „Боянският майстор“ и неин или на покойния вече академик Антон Дончев е оригиналът на „Време разделно“? Тези въпроси търсят отговор в 10 пункта от биографията на Фани.

1. Тежестта на генерал Добри Попов

Баща ѝ е запасният генерал Добри Попов – участник във войните за национално обединение, преподавател във Военното училище и автор на редица военни книги. Бил е таен куриер на Белочерковския и Горнооряховския революционен комитет. Майка ѝ е Марийка Попова от Севлиево.

2. Стефанка

Стефанка Добрева е родена на 16 октомври 1902 г. Родена е в Севлиево, но когато баща ѝ става преподавател във Военното училище, семейството се мести в София.

3. Детската ѝ Европа

Като дете обикаля с родителите си различни държави: Франция, Швейцария, Италия. През 1907 г. Добри е командирован на обучение във Военната академия в Торино. Там Фани прекарва до 12-ата си година, където учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. Живее и учи в Италия, но пише поеми и стихове за България от малка. Нейно съчинение дори е прочетено пред цялото училище и наградено с медал.

4. Любовта от училищния чин

Още като ученичка Фани среща любовта в образа на Чавдар Мутафов. Той също е от Севлиево, а баща му е известният социалдемократ Петър Мутафов. Чавдар е 13 години по-голям от нея, следвал е архитектура в Мюнхен и два пъти е прекъсвал, за да участва в балканските войни. Майката на Фани изобщо не харесва бъдещия си зет и е твърдо против връзката му с дъщеря ѝ, но любовта им е толкова силна, че няма какво да я спре.

Така, едва на 19 години, писателката се омъжва за Чавдар Мутафов и двамата заминават за Мюнхен. Там той учи архитектура, а тя пиано в Мюнхенската консерватория и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. се ражда синът им Добри и те се връщат в София. Стават активни участници в литературния и интелектуалния живот на България.

5. Красавица от висшето общество

Обкръжението ѝ е впечатлено от нея. Описват я като мъничка, фина, слаба, много красива и винаги елегантна. Обича бижутата и марковата парфюмерия, а любимият ѝ цвят е лилав. Често ходи облечена от глава до пети с него.

6. Признанието

Фани Попова-Мутафова печели множество национални награди за литература, сред които наградата на БАН „Рада Киркович“ през 1933 г. През 1937 г. е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“. Книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939 г.

7. Присъдата

На 4 април 1945 г. е осъдена от Народния съд на 7 години затвор по обвинение, че с книжовната си и обществена дейност прокарва „фашистки“, „монархически“ и „великобългарски шовинистични“ идеи. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те негови членове тя е поставена на четвърто място само защото не може да е преди бившия премиер професор Богдан Филов.

Прекарва зад решетките само 11 месеца, защото страда от астма. През 1945 г., без съд и присъда, Чавдар Мутафов е изпратен в лагер, после пуснат, но до смъртта си през 1954 г. остава без работа.

8. За таланта няма решетки

Въпреки че много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци, Фани Попова-Мутафова не спира да твори. Тя е сред най-добрите ни преводачи от и на италиански език по това време. През 1948 г. гражданските права на писателката са възстановени. В началото на 60-те години комунистическият режим частично я реабилитира и през 1962 г. тя подновява писателската си дейност. Публикуват се нейни нови и „поправени“, угодни на властта издания на някои от ранните ѝ произведения. През 1963 г. се възстановява и членството ѝ в Съюза на българските писатели.

 9. Жълтата гостенка

През юни 1977 г. писателката се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното ѝ състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. В последния ден на юни моли за църковно погребение, което се оказва и последното ѝ желание. Умира на 9 юли 1977 г.

10. Слуховете и конспирациите

Дори и след смъртта на Мутафова нейното име не спира да е замесвано във всевъзможни конспирации и слухове. Един такъв гласи, че преди смъртта си тя прави завещание, пликът с което трябва да се отвори три месеца след погребението ѝ. Когато това се случва, намират в плика друг плик, адресиран до Панталей Зарев.
Завещанието се оказва собственоръчно написан текст, в който Фани споделя, че понеже е била репресирана от комунистическата власт, последните си два романа е дала за публикуване под имената на двама млади писатели. Името на единия е Стефан Дичев, а на романа – „За свободата“. Другият е Антон Дончев.
Твърдението, че романът му „Време разделно“ е дело на Фани Попова-Мутафова, не спира да се разпространява или опровергава.